Невена Бележкова

Има три основни причини, поради които хората се погребват в гробове на приблизително еднаква дълбочина – около два метра.

Защита срещу оскверняване

Както обясняват собствениците на ритуални предприятия, ако гробът е леко покрит с пръст отгоре, погребението може да стане лесна плячка за птиците-чистачи, бездомните кучета или дивите животни. Затова два метра е достатъчна дълбочина, за да се предпази тялото от оскверняване.

Природни фактори

Ако е невъзможно тялото да бъде погребано плитко заради животните, то погребването на по-дълбоко от 3-4 метра е забранено заради подпочвените води. Те могат да ерозират почвата и гробът или ще се свлече, или ковчегът може да бъде избутан на повърхността на земята. Разтопените води също са опасни. Ако гробът е на малка дълбочина, той може да бъде отнесен от водните течения, например в река.

Санитарна защита
При разлагането на тялото се отделят вредни химикали, които могат да замърсят почвата и подпочвените води и по този начин да станат източник на разпространение на различни инфекции и бактерии.

Откъде идва традицията да се копаят гробове на два метра дълбочина?

Смята се, че тези стандарти са установени за първи път в Англия през XVII век. През този период (1665-1666 г.) в страната върлува бубонна чума, която отнема живота, според различни оценки, на около 100 хил. души.
„Черната смърт“ се разпространява бързо. Затова от мъртвите се страхували толкова, колкото и от живите. Заразените тела били не само изгаряни, но и заравяни в земята. За да бъдат погребани по-дълбоко, кметът на Лондон наредил гробовете да бъдат изкопани на дълбочина най-малко шест фута („six feet under“, което се превежда като „шест фута надолу“ или „шест фута дълбоко“). Преведено в съвременната метрична система, шест фута е 1,83 метра, т.е. около два метра. Впоследствие британският опит се разпространява в цяла Европа.

Какво е направила мечката на мъжа, спасил мечето от реката

Рано тази сутрин един мъж отишъл да лови риба в планинска река. Около час по-късно той забелязал бурно течение, което носело надолу по течението мече. Без да се замисля много, той се гмурнал във водата, хванал мечето и го извадил на брега. В този момент той не видял майката мечка, която малко по-късно пристигнала на брега.

Много по-късно мъжът разказва за обстоятелствата на този необичаен ден. Човекът имал лош риболовен ден, като сутринта уловил само няколко малки рибки. Тъй като семейството му го чакало, той не искал да се върне у дома с празни ръце.
Като наблюдавал внимателно реката, той забелязал малко мече, което се борело в силното течение. То се опитало да изтегли едно теле на брега, но паднало във водата и не могло да се измъкне.

Рибарят не се поколебал, когато видял малкото мече в опасност. Той бързо влязъл във водата, стигнал до мечето с няколко крачки и го изнесъл на брега. След като освободил мечето, той го потърсил, но не успял да го открие наблизо. Мечето се отърсило и побягнало в храстите.

Мъжът се върнал към риболова, но след един час, когато не ухапал нищо, се приготвил да се прибере у дома. Обърнал се към брега и видял мечката пред себе си. Мечката го изгледала внимателно и след това кимнала с глава надолу. Рибарят с изумление видял няколко големи риби в лапите на животното.

Необичайно е животните да възнаграждават хората, но все още не знаем много за взаимодействията между различните видове в природата. Най-малкото животните несъмнено имат чувство за благодарност.

В интервю за Daily Star Кумар казва: „Сега, четвъртък, 20 юни 2024 г. има най-силния планетарен стимул да предизвика Трета световна война, въпреки че 22 и 29 юни също могат да окажат влияние.“

Кумар посочва различни международни конфликти като признаци за предстоящ глобален конфликт.

Изказвайки такава смела идея, Кумар предупреди: „Тук може да се отбележи, че прогностичните предупреждения за по-добра предпазливост и подходяща стратегия включват внимателно и сериозно тълкуване на планетарните влияния, докато неволна човешка грешка или подхлъзване не могат да бъдат напълно изключени. Така че наблюдавайте как с течение на времето ще се развие сценарият на военните действия в горещите точки по света“.
Той уточнява, че началната дата се определя от големи планетни съвпадения, които според него могат да предизвикат глобален конфликт.

За своите прогнози Кумар използва ведическата астрологична карта – система, вкоренена в хиндуистката култура и смятана за „картата на нашата карма“, която използва позициите на планетите и звездите.

За да придаде на аргументацията си някакво съдържание, Кумар припомня граничния конфликт между Индия и Пакистан. Той се спря на напрежението между Северна и Южна Корея. Той обърна внимание и на нарастващото напрежение между Израел и Ливан.